Нека да ви задам въпрос: защо в гората не
възниква пожар всеки път, когато някой хвърли запалена цигара през прозореца на
автомобила си? Много са причините от запалената цигара да не възникне пожар.
¶ Може цигарата да е паднала на утьпкан път вместо
на тревата.
¶ Може скоро да е валяло и тревата да е мокра и да
не се
подпали.
изгасне
преди да възпламени огън.
¶ Вероятно е тя да е подпалила огън, но наоколо да
има вода,
пожарът
да се локализира и да не се разпространи в гората.
¶ Или вероятно огънят е започнал, но след това
вятърът е
задухал
така силно, че го е задушил.
В този пример, взет от книгата Надхитрете своя
рак с разрешението на Таня Хартър Пиърс, цигарата представлява една от многото
потенциални причини за рака, докато горският пожар представлява самия рак.
Утъпканият път, мократа трева и вятърът представляват вътрешните контролни
механизми, които предотвратяват рака - силната имунна система, балансираните
стойности на pH и наситените с кислород клетки.
При едно и също излагане на едни и същи токсини за
един и същи период от време човек със здрава имунна система може да няма
никакви неблагоприятни последици. Докато друг със слаба имунна система може да
развие хипоксия и впоследствие - рак. Разбирате ли какво имам
предвид? Виждаме доказателства за тази истина постоянно навсякъде
около себе си. Някой в офиса хваща сериозна настинка. Колегата му точно до него
дори няма запушен нос. Със сигурност и двамата са били изложени на едно и също
влияние. Но в какво се състои разликата? Единият от тях има здрава имунна
система, докато другият няма.
Някои организми са по-устойчиви на клетъчните
мутации, на нетоксичното увреждане и на канцерогените. Вероятно техните буферни
системи срещу киселините са способни да поддържат хомеостаза на pH-стойностите.
Затова въпреки продължителния период на стоене в токсична среда, химически
вещества, тютюн и неподходяща диета те не се разболяват от рак, докато други,
изложени на същите рискове, се разболяват.
Според резултатите на Пол Лихтенщайн от
„Каролинска инститют” в Стокхолм, Швеция (който провежда огромно по мащаб
изследване на 89 576 близнаци и през 2000 г. публикува данните в Ню
Инглънд Джърнъл ъф Медисин), ракът преди всичко се приписва на
химическите замърсители, лошите хранителни навици и нездравословния начин на
живот, а не на генетиката. Учените откриват, че дори при еднояйчни близнаци
вероятността да бъдат диагностицирани със същия рак, с който е заразен другия
близнак, е само 10 процента.
Следователно, независимо от генетичната
предразположеност, за да се намали рискът от рак, могат да се предприемат много
стъпки. Има и много успешни лечебни методи, които могат да се използват, ако
сте болни от рак. Можете и да решите да заровите главата си в пясъка, да
позволите безразсъдното доверие в медицинския монопол да ви заслепи за истината…
 |
| JessiHealthConsuting |
За да се схване по-добре научният аргумент на
възприетата от мен теория за рака, нека се върнем назад във времето до 50-те
години на 19-ти век и да си спомним за научния „дуел” между двама французи -
Луи Пастьор и Антоан Бошан. И двамата имат свои теории за причинителите на
болестите, но имат и разногласия за произхода и естеството на бактериите. И
двамата изобщо не подозират, че победителят в техния дуел ще повлияе на
развитието на медицината завинаги. Пастьор защитава това, което днес се нарича
микробна теория за болестите. Той предполага, че болестта се причинява от
микроби, живеещи извън човешкия организъм. Смята, че всеки микроб има постоянна
форма и цвят (т.е. мономорфичен). Смята също, че всяка болест или заболяване се
причинява от определен микроб, който влиза в организма, и че болестта може да
бъде причинена само от микроби или бактерии, нахлуващи отвън. Следователно,
единственият начин болестта да се излекува е нашественикът да се унищожи.
Бошан защитава клетъчната теория за болестите. Той
предполага, че болестта се развива от микроби вътре в клетките на организма.
Приема хипотезата, че микробите преминават през различни етапи на развитие и
могат да мутират в различни форми в хода на жизнения си цикъл. С други думи той
смята, че микробите са плеоморфни, което означава, че имат много форми.
Неговата теория се състои в това, че когато организмът приемник изгуби
равновесие и стане неспособен да поддържа хомеостаза, тези микроби мутират и
стават болестотворни. С други думи, състоянието на организма (приемника) е
първопричина за болестите. Бошан нарича тези организми микрозими, което означава малки
ферменти. Той смята, че бактериите, микробите, вирусите и гъбичките, които
се набеждават като причина за болестите, всъщност са част от
Божия „екип по почистването”, разграждащ нездравите тъкани и в края на краищата
разлагащ вече издъхналото тяло.
Клод Бернар, друг френски учен, влиза в спора със
своя теория, според която вътрешната среда е определящ фактор за болестите.
Съгласен е с теорията на Бошан, че микробите мутират, но твърди, че тези
мутации винаги са резултат от средата, на която са изложени. Следователно,
според теорията на Бернар болестта зависи от състоянието на вътрешния
биологичен терен.
Пастьор прави всичко възможно да оспори теорията
на Бошан и Бернар. Предвид своето богатство и политически връзки Пастьор успява
да убеди научната общност, че теорията му е вярна. Обаче на смъртното си легло
признава, че теорията му има недостатъци и че Бернар е прав. Той казва: „Бернар
е прав. Теренът е важен”. Мисля, че неговата гордост му пречи да признае, че Бошан също е прав. Обаче
признанието му е твърде малко и твърде късно. Повечето учени вече са възприели
неговата мономорфна теория.
150 години след своето създаване, теорията на
Пастьор става толкова широко приета, че днес почти не се подлага на съмнение.
Тя поставя основите на съвременната алопатична медицина, според която микробите
отвън нахлуват в организма и са първопричина за инфекциозните болести.
Микробната теория е повод през 1796 г. Едуард Дженър да въведе практиката
на ваксинирането. Дженър
взема гной от сълзящи рани на болни крави и го инжектира на пациентите
си. По този начин се ражда
отвратителната практика на имунизациите.
За съжаление, съвременното лечение на рака не
обсъжда причините за появата му - киселинните стойности на pH-то, отслабването
на имунната система и хипоксията на клетъчно ниво. По-скоро се концентрира
върху лекуването на симптомите. Ако решите да се възползвате
от конвенционалното лечение на рака, дори при настинка или грип, не правите
нищо друго освен да играете хазарт със здравето си. Лично аз
предпочитам да използвам доказаното и ефективно природно лечение на рака…
Тай Болинджър
От Ракът – да оцелееш извън матрицата
Няма коментари:
Публикуване на коментар