Отец Едмунд Шелига, полски мисионер, живеещ от дълги
години в Лима, Перу, успешно лекува СПИН. А с рака, дори в най-лошите случаи се
справя по-добре от много известни онколози в света.
Отец Шелига не търси известност. Предпочита да остане
далеч от шумотевицата на съвремието, отколкото в светлината на прожекторите,
смятайки, че по този начин може да бъде по-полезен на болните. Освен това той е
монах. А Перу е държава, която наистина се намира настрана от света.
Едновременно с това Перу е необикновена държава, потенциално много богата, в
която може да се случи всичко или поне почти всичко. Отец Шелига и неговото
дело са най-добрия пример за това. Той лекува смъртоносни болести. Лекува
ефикасно. Кой знае? Въпреки че няма лекарска диплома, дали не е един от
най-добрите лекари на света...
По време на своя необикновен и колоритен живот отец
Шелига е пребивавал дълго сред индианците от Горна Амазония и от тях се е
научил на удивителни методи на лечение. Той познава всички тайни на амазонската
медицина на индианците. Благодарение на това знание, в продължение на няколко
десетилетия, той успява да излекува повече от 30 хиляди души с различни
заболявания.
Когато чул, че трябва да замине за Перу (родината му е
Полша) , се хванал за главата. „Чак толкова далече?” Всъщност, винаги си е
мислел за Африка, защото е по-близо до дома, по-близо до Европа. А сега
изведнъж – Южна Америка! Макар, че от друга страна, за него не би трябвало да
бъде такава изненада. Полските салезиани вече традиционно служели в Латинска
Америка, а тяхното мисионерство в Африка едва прохождало.
Само за десет секунди той намерил Южна Америка на
картата. Перу се отличавала на нея като голямо лазурно петно, пресечено от
няколко големи реки. Прочел имената Укаяли, Урубамба, Мараном, Амазонка.
Веднага във въображението му се появила вълнообразна, дива тропическа джунгла,
позната му до този момент само от илюстрациите. „Значи скоро ще стигна там и ще
видя със собствените си очи джунглата. Как ли ще ме приеме?” – помислил си той.
„Как ли ще ме приемат индианците? Какво ли ще трябва да направя, за да спечеля
доверието им?”
Тези последни размишления той запомнил много ясно. От
тогава те непрекъснато го придружавали. Станали му като девиз, който осветявал
неговото пребиваване в Южна Америка. Като за мисионер този подход не бил много
ортодоксален. Защото за него проповядването на вярата никога не била цел сама
по себе си. От самото начало приемал
мисията си като посланичество на цивилизацията. Тя трябвало да доближи
индианците от девствените джунгли към света, към съвремието. Но доближаване,
което да не наранява…
„Перу не е само джунгла, Перу е преди всичко планини.
Перу е всъщност Южна Америка в миниатюра.” – ще каже 69 години по-късно
мисионерът. „Но тази миниатюра е огромна – наброява милион и половина квадратни
километра и е пет пъти по-голяма от Полша! Тук има всичко – пустини, заснежени
върхове, покрити със селва долини, до които още не е достигал бял човек. Ако
искаш да опознаеш този континент ела в Перу. Така би трябвало да звучи логото
на туристическите фирми. Сега вече знам, че пристигайки в тази страна, имах
голям късмет…”
Но в самото начало, когато се сбогувал с родния си
град, той не бил сигурен в това. Обаче се водел от мисълта, че щастието трябва
да се заслужи. Не може само да чакаш какво ще ти поднесе съдбата. Затова,
докато броял дните до отпътуването зад океана, започнал да учи индианското
наречие кечуа, звучащо като чуруликане на птици и ромолене на планински поток –
езикът на древните инки.
Амаута
на кечуански език означава мъдрец или
медик. Днес амаута е електронната поща на неговия Институт, който вече 30
години осъществява контакт със забравената медицина на инките, а също и с
парамедицинските знания на индианците, живеещи по източните покрайнини на
империята на инките. По този начин вчера и днес са се събрали в една точка.
Прастарото изкуство на лечение се е възродило и след векове на затишие е
намерило отново своето място…
Знаел, че мисията му ще продължи дълго, но не допускал,
че чак толкова… Сигурно е била нужна голяма смелост, за да приеме такова
предизвикателство. Била е нужна безпределна вяра в Провидението, за да
осъществи мисията си в тази далечна страна. Нека си припомним, че преди 70 години
(този материал е писан в 1999 г.), Южна Америка не е била континента, който
познаваме днес от канал Discovery
и
National
Geographic.
Когато отец Шелига пристигнал в Перу, много части от границите все още не били
обозначени на картата. Не е имало пътища, защото е нямало и коли, а
вътрешността на страната е представлявала едно голямо бяло петно… Тогава
Латинска Америка все още не била свързана с Макондо, а Габриел Гарсия Маркес
бил почти на 10 години и с ококорени очи се вслушвал в невероятните разкази на
баба си. Тогава Латинска Америка била истинска „tera incognita” без бича на живака,
тровещ притоците на Амазонка, без златотърсачите, без прословутата
трансамазонска автострада, свързваща двата края на континента. Била известна
единствено с безрезултатното търсене на следа, водеща до легендарния загубен в
джунглата град Ел Дорадо и с появяващите се от време на време по страниците на
пресата известия за странни чудовища, обитаващи вечнозелените бездни на
безкрайната селва. Латинска Америка била съвсем друг континент, за който не се
знаело почти нищо…
От самото начало отец Шелига имал чувството, че макар
мисията му била да проповядва, също така щял да има шанса да научи много, да
преоткрие за себе си този непознат свят, ако бъде достатъчно издръжлив и има малко
късмет. Свят, който непременно трябва да бъде върнат отново на света…
Кой не знае днес, че именно перуанските индианци са
намерили лек за маларията? Това била една от първите молби на отец Шелига:
„Моля ви, покажете ми как изглежда хининовото дърво? Покажете ми как приготвяте лекарство от кората
му?”
До този момент индианците само веднъж били разкривали
най-строго пазените си тайни, каквито били лечебните им методи. Една от тези
тайни те издали на покосените от малария конквистадори в Амазония. Антидот на
тази неизлечима болест се оказала кората на неизвестно за испанците дърво,
посочено от инките. Сто години по-късно Линей
нарекъл спасителното дърво хининово дърво
в чест на жената на вицекраля на Перу – графиня Хинхон, която била първата
европейка, излекувана от малария. Скоро йезуитите започнали да експлоатират в
Амазония чудотворната кора, а в прахообразно състояние, наречено хинин, я изпращали по света.
Правителството на Перу забранило под заплаха от смъртно наказание изнасянето на
семена и разсад от хининовото дърво. Едва почти два века по-късно немският
ботаник Хаскарл, по поръчка на холандците изнесъл нелегално разсад от Перу в
остров Ява. Затова главният производител на хининова кора понастоящем е Ява, а
хининът и до днес успешно конкурира синтетичните лекарства против малария…
Интересът на отец Шелига към лечебните растения бил
провокиран от една случка със 16-годишно момче, което било ухапано от отровна
змия. Това се случило още през първата година на пристигането му в Перу. Момчето било
вече с посиняло лице, пяна на устата и парализирано. Тогава индианците се
пръснали към гората и само след няколко минути се върнали, всички държейки в
ръка едно и също растение. После те приготвили отвара, от която му давали на
интервали в продължение на 24 часа, след което
момчето се възстановило напълно.
Тогава отец Шелига поръчал да му изпратят от Лима Corpus Hypocraticum – забележителната
творба на бащата на медицината Хипократ, описваща около 300 лека, в това число
над 200 растителни. Искал да разбере как преди 14 века са лекували с растителни
отвари, запарки, разтвори, мазила и други смеси. Защото фитотерапията е стара
колкото света.
„Непознатите за мен растения, кора от дървета и техните
сокове, лиани, корени, цветове, листа, семена и плодове изпращах от джунглата в
Салезианския манастир в Лима, от където братята-монаси предаваха пробите на
аналитиците в лабораториите на университета Сан
Маркос. Така изследвахме дословно всяка тревичка. Щом откриех някакво
растение, неизвестно все още на науката, веднага го изпращах в Лима. След това
прилагах резултатите към своята документация. Обогатяваха я бележки от всякакво
естество, записки от наблюдения, асоциации, констатации. Едновременно с това
дълги години изучавах академичните учебници от различни медицински клонове.
Продължавам и до днес да задълбочавам това знание като поръчвам в манастира
актуални научни периодични издания…”
Най-общите правила , които отец Шелига е научил от индианците пири и мачикенги са:
„Първо:
Ако лечебното растение е дърво, то най-много лечебни субстанции се отлагат в
кората. Ако растението е храст, лечебните съставки се складират преди всичко в
корена.
Второ:
Най-универсалната лечебна форма е отварата. Обикновено трябва да се пие три пъти
на ден на порции от около четвърт литър… От тези два общи принципа произлиза
Третият:
Индианските лекарства представляват преди всичко отвари от кора или корен на
растението.
Ако не знаем кое точно растение да приложим за дадено заболяване, трябва да
вземем билковата противоотрова срещу ухапване от змия. Противоотровните
субстанции са нещо като панацея и имат много широк спектър на действие.
Кралицата на всички лечебни растения
в Амазония е вилкакора.
Нейното латинско наименование е Uncaria tomentosa. Това е свещената лиана на инките,
чието използване някога е било приоритет само за хората от управляващата каста
и техните роднини. По моя поръчка още
през 60-те години в университета в Неапол бе направен детайлен химичен анализ,
който показа, че това растение има уникален състав от алкалоиди и гликозиди,
спиращи развитието на много видове ракови заболявания. Отварата от
вилкакора, приемана три пъти дневно в дози по 250 мг, се оказва необичайно
ефикасно средство
срещу рака, дори в напреднал стадий. Това чудесно растение разкрива пред
медицината съвсем нови перспективи!”
Вилкакора расте по
територията на цяла Амазония. Известна
е на науката под латинското наименование Uncaria
tomentosa
и
има около 60 вида. Но все пак в това многобройно семейство само един вид има
много силни лечебни свойства. Вилкакора,
която използват индианските шамани, е разпространена в джунглата по склоновете
на планините и се среща най-често в перуанската Монтана. Вилкакора представлява дълга до тридесет метра дървовидна лиана,
която достига зрялост за около двадесет години. За лечебно приложение най-добра е
отварата от млада около 3-годишна лиана. Това, което определя този вид
вилкакора като най-добре приложим в медицината е съдържанието на алкалоида изоптероподин (изомер А), който показва
най-голяма ефективност при активиране на имунната система. Именно този алкалоид
като че ли събужда организма от дълъг сън, за да започне борба с болестите,
пред които преди това е бил безсилен… Продължава…
(Очаквайте
още интересни факти за индианските терапевтични растения, свидетелства на
лекари, прилагащи вилкакора, свидетелства на пациенти, информация за племето
керос и др.)
Роман Варшевски, Гжегош Рибински
Няма коментари:
Публикуване на коментар