четвъртък, 6 април 2017 г.

Да открием онези възможности, обвити в бедата


Бих искала да споделя с вас едно откритие, което направих преди няколко месеца, докато пишех една статия за италианското "Уайърд". Винаги държа тълковния си речник под ръка, когато пиша нещо, но вече бях привършила с редакцията на статията и осъзнах, че никога в живота си не съм търсила думата "инвалид", за да видя какво ще открия.

Нека ви прочета обяснението: "Инвалид, съществително, което означава: сакат, безпомощен, безполезен, разнебитен, спънат, осакатен, ранен, обезобразен, куц, увреден, изтощен, изхабен, отслабен, импотентен, кастриран, парализиран, недъгав, сенилен, грохнал, отписан, провален, изключен; виж също наранен, безполезен и слаб. Антоними: здрав, силен, способен.”

Четох този списък на глас на една приятелка и отначало се смеех, толкова беше нелеп, но точно бях минала "обезобразен", и гласът ми трепна, трябваше да спра и да се взема в ръце след емоционалния шок и ефекта, който нападението от тези думи отприщи…

От това обяснение би изглеждало, че съм родена в един свят, който е възприемал човек като мен така, все едно в него няма съвсем нищо положително, а всъщност днес съм прочута с възможностите и приключенията, които животът ми е осигурил…

И така, не става дума само за думите. А за това за какви смятаме хората, като ги наричаме с тези думи. Става дума за ценностите зад думите и за това как конструираме тези ценности. Езикът ни засяга нашето мислене и начина, по който разглеждаме света и как разглеждаме другите хора. Всъщност много древни общества, включително гърците и римляните вярвали, че да изречеш словесно проклятие е толкова мощно, защото, щом кажеш нещо на глас, то започва да съществува. А каква реалност искаме да просъществува - човек, който е ограничен, или човек, който е упълномощен? Като небрежно правим нещо толкова просто като това да наречем едно лице, едно дете, може да поставяме капаци и да хвърляме сенки върху неговата сила. Не бихме ли искали вместо това да им отваряме врати?

Един такъв човек, който отвори врати за мен, беше моят лекар от детството д-р Пицутило. Италиански американец, чието име очевидно беше твърде трудно за произнасяне от повечето американци, затова му казваха д-р П. Той винаги носеше наистина разноцветни папийонки и имаше идеалната нагласа за работа с деца.

Любимо ми беше почти всичко от времето, което прекарах в тази болница, с изключение на сесиите ми по физиотерапия. Трябваше да правя като че ли безкрайни повторения на упражнения с едни дебели ластични ленти, различни цветове, за да може да се подсилят мускулите на краката ми. Мразех тези ленти повече от всичко. Мразех ги и имах имена за тях. И разбирате ли, вече се пазарях, като петгодишно дете с д-р П., за да се опитам да се измъкна от правенето на тези упражнения. Безуспешно, разбира се. 

Един ден д-р П. влезе на моя сесия, изтощителни и безжалостни бяха тези сесии, и ми каза: "Уау! Ейми, ти си толкова силно, могъщо малко момиче, мисля, че ще скъсаш една от тези ленти. Като я скъсаш, ще ти дам сто кинта."

Разбира се, това беше проста маневра от страна на д-р П., за да ме накара да правя упражненията, които не исках да правя, пред перспективата да бъда най-богатата петгодишна в отделението на втория етаж. Но онова, което той направи ефективно за мен, беше да преоформи едно ужасно ежедневно явление в ново и обещаващо преживяване за мен. И днес си мисля до каква степен неговата визия и това, че той ме обяви за силно и мощно малко момиче, е оформила собствения ми възглед за себе си като силно, мощно и атлетично лице в бъдещето.

Това е пример как възрастни на отговорни позиции могат да възпламенят силата на едно дете. Но предишните дефиниции в тълковния речник е език, който не ни позволява да еволюираме в реалността, която всички бихме искали един индивид да вижда себе си като способен. Езикът ни не е настигнал промените в нашето общество, много от които са внесени от технологиите. Разбира се, от медицинска гледна точка моите крака, лазерната хирургия за увредено зрение, титановото коляно и изкуствените стави за стареещи тела, които позволяват на хората по-пълно да се заемат със своите способности и да се движат отвъд границите наложени им от природата, да не говорим за платформите за социални мрежи, позволяват на хората да се самоидентифицират, да предявяват свои собствени описания за самите себе си, така че да могат да се наредят в избрани от тях глобални групи.

Така че вероятно технологията сега ни разкрива по-ясно онова, което винаги е било истина, че всеки може да предложи нещо рядко и мощно на нашето общество и че човешката способност да се адаптираме е най-голямото ни предимство…




Гледайте това вълнуващо ВИДЕО на Ейми Мълинс – спортистка, актриса, фотомодел.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! За да не пропуснете нито една от новите ни статии, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл! Споделете статията с приятелите си! 





Няма коментари:

Публикуване на коментар